Надбъбречните жлези, вашето малко, което е важно за метаболизма

Знаете ли, че има две надбъбречни жлези? Да, всяка жлеза се намира над бъбрека и е с размер около половин палец. Въпреки че са малки, надбъбречните жлези са отговорни за производството на различни хормони в тялото.

Здравите надбъбречни жлези помагат на различните функции на тялото да работят нормално. По този начин, нарушаването на тези жлези ще има голямо въздействие върху тялото.

Опознайте частите на надбъбречните жлези

Надбъбречните жлези се състоят от две части, а именно надбъбречната кора (външна) и надбъбречната мозък (вътрешна). Кората на надбъбречната жлеза е отговорна за производството на три вида хормони, а именно минералокортикоиди (кортизол), които регулират натрия в организма, глюкокортикоиди, които повишават нивата на кръвната глюкоза, и гонадокортикоиди, които регулират половите хормони.

Ако надбъбречната кора спре да функционира, метаболитните процеси, които са от съществено значение за живота ни, ще спрат и ще доведат до смърт. Междувременно надбъбречната медула отделя хормоните епинефрин (адреналин) и норепинефрин (нораденалин) по време на стрес.

Функции на външните надбъбречни жлези (надбъбречна кора)

1. Минералокортикоидна функция

Минералокортикоидите са стероидни хормони, които са отговорни за поддържането на натрий и поддържането на баланса на сол и вода в организма. Първичните минералокортикоиди са известни като алдостерон и се секретират от зона гломерулоза (най-външния слой) на надбъбречната кора.

Този стероиден хормон е част от ренин-ангиотензиновата система (RAS) или ренин ангиотензиновата алдостеронова система (Raas). Това е хормонална система, която регулира кръвното налягане и баланса на течностите в тялото. Обикновено ренинът се произвежда от бъбреците, когато излишната сол и вода се отстраняват от тялото. Ренинът предизвиква производството на ангиотензин, който от своя страна стимулира надбъбречните жлези да отделят хормона алдостерон. Намаляването на артериалното кръвно налягане също стимулира секрецията на ренин.

Така че, заедно със системата ренин-ангиотензин, алдостеронът помага на бъбреците да задържат важни минерали като натрий. Алдостеронът увеличава бъбречната реабсорбция на натрий и екскрецията на калий. Той помага за свиване на кръвоносните съдове, като увеличава задържането на натрий и вода, което може да повиши нивата на кръвното налягане. И така, този хормон се занимава и с регулиране на нивата на кръвното налягане.

2. Глюкокортикоидна функция

Глюкокортикостероидите са друг клас стероидни хормони, които играят важна роля в регулирането на метаболизма на глюкозата. Глюкокортикостероидите се произвеждат във фасцикуларните зони на надбъбречната кора, пример е кортизолът.

Кортизолът е отговорен за регулирането на въглехидратния, протеиновия и мастния метаболизъм. Кортикостероидите играят важна роля в регулирането на възпалителния отговор на организма.

Кортикостероидите могат да повлияят имунната система и могат да се използват като имуносупресиращи агенти. Секрецията се контролира от адренокортикотропния хормон (ACTH), който се секретира от хипофизната жлеза.

3. Гонадокортикоидна функция

Гонадокортикоидите или андрогенните стероиди се секретират от ретикуларната зона или от най-вътрешния слой на надбъбречната кора. Андрогените са мъжки полови хормони и улесняват развитието на вторични сексуални характеристики при мъжете. Те играят важна роля в развитието на мъжките полови органи по време на ембрионалното развитие.

Малки количества женски хормони също се произвеждат от надбъбречната кора. Въпреки това, ефектите на андрогенните стероиди, секретирани от надбъбречната кора, могат да бъдат маскирани от по-големите количества тестостерон и естроген, секретирани съответно от тестисите и яйчниците.

Функцията на вътрешните надбъбречни жлези, медула

Медулата е вътрешната част на надбъбречните жлези и е свързана с производството на епинефрин и норепинефрин.

1. Епинефрин

И епинефринът, и норепинефринът се наричат ​​катехоламини и те се освобождават от надбъбречните жлези в отговор на физически или психически стрес. Епинефринът, известен също като адреналин, играе жизненоважна роля в превръщането на гликогена в глюкоза и по този начин повишава нивата на кръвната захар. Това е необходимо на тялото, за да поддържа гладкото кръвоснабдяване на мозъка и мускулите.

Също така може да увеличи сърдечната честота и кръвното налягане и да отпусне гладката мускулатура на белите дробове и храносмилателния тракт. Този хормон разширява малките артерии на сърцето, белите дробове, бъбреците и мускулите. Вълнението, физическият и психически стрес и емоционалният дистрес задействат секрецията на този хормон, който подготвя телата ни за реакция „битка или бягство“, наречена „битка или бягство“.

2. Норадреналин

Заедно с епинефрин, норепинефринът също така активира механизмите за „борба или” отговор, като увеличава бдителността и възбудата. Когато се инжектира като лекарство, норепинефринът или норадреналинът могат да имат свиващ ефект върху коронарните артерии. Това кара малките кръвоносни съдове в бъбреците, храносмилателната система и кожата да се свиват. Това улеснява движението на храната през храносмилателната система и увеличава изпотяването. Също така стимулира освобождаването на глюкоза и притока на кръв към мускулите.

Накратко, надбъбречните жлези са отговорни за секрецията на хормони, необходими за осъществяването на няколко важни метаболитни процеса. Освен това те помагат на тялото да се справи с физически и психически стрес. Хроничният стрес може да накара жлезите да работят толкова усилено, че в крайна сметка те могат да се уморят или да станат твърде уморени, за да отговорят на нуждите на надбъбречните хормони.