Съдържание:
- Какво е стресът?
- Как се отразява стресът на тялото?
- В централната нервна и ендокринната системи
- На дихателната система
- На сърдечно-съдовата система
- В храносмилателната система
- В скелетната мускулна система
- На репродуктивната система
- В имунната система
По всяко време може да изпитате стрес, може да се дължи на работа, финансови проблеми, проблеми със съпруга / съпругата или семейството ви, или просто поради задръствания - неща, които не са неочаквани. Малките неща, които карат напрежението ви да се покачи малко, могат да стресират тялото ви. Най-добре е обаче да управлявате стреса си възможно най-много, защото въздействието на стрес върху тялото е толкова много и, разбира се, е вредно за вашето здраве.
Какво е стресът?
Стресът може да възникне поради промени в околната среда около нас, така че тялото ще реагира и ще реагира на него като защитна мярка. Тялото реагира на стреса, като реагира физически, психически и емоционално.
Тялото реагира на всичко, което възприема като опасност, независимо дали е наистина вредно или не. Когато тялото се чувства застрашено, в него възниква химическа реакция, която ви позволява да предотвратите нараняване. Тази реакция се нарича „борба или бягство“ или реакция на стрес. Когато тялото ви реагира на стрес, ще почувствате как пулсът ви се ускорява, дишате по-бързо, мускулите се напрягат и кръвното ви налягане се повишава.
Стресът може да варира при хората. Това, което причинява стрес на вас, не е задължително да причини стрес на другите. Всичко зависи от това как възприемате нещата като стресиращи и как се справяте със стреса. Лекият стрес може да ви помогне да изпълнявате задачи. Ако обаче ви се случи силен стрес или хроничен стрес, това може да навреди на вашето здраве.
Как се отразява стресът на тялото?
Когато се чувствате стресирани, всички системи в тялото ви реагират по различни начини. Хроничният стрес може да окаже влияние върху цялостното ви здраве.
В централната нервна и ендокринната системи
Централната нервна система е отговорна основно за реакцията на стрес, от първия път, когато стресът настъпи, докато стресът изчезне. Централната нервна система предизвиква реакция „бий се или бягай“, когато тялото е под стрес. Също така, той дава нареждания от хипоталамуса на надбъбречните жлези да освобождават хормоните адреналин и кортизол.
Когато се отделят кортизол и адреналин, черният дроб произвежда повече захар в кръвта, за да осигури енергия на тялото ви. Ако тялото ви не изразходва цялата тази допълнителна енергия, то ще реабсорбира кръвната захар. Въпреки това, за хора, които са склонни към диабет тип 2 (като хора със затлъстяване), тази кръвна захар изобщо не може да се абсорбира, което води до повишени нива на кръвната захар.
Освобождаването на хормоните адреналин и кортизол води до повишаване на сърдечната честота, ускорено дишане, разширяване на кръвоносните съдове в ръцете и краката и повишени нива на глюкоза в кръвта. Когато стресът започне да се разсейва, централната нервна система е тази, която първо инструктира тялото да се нормализира.
На дихателната система
Стресът засилва дишането ви в опит да придвижите кислород около тялото си. Това може да не е проблем за много хора, но може да причини проблеми при хора с астма или емфизем. Ускореното дишане или хипервентилация също могат да причинят пристъпи на паника.
На сърдечно-съдовата система
Когато изпитвате остър стрес (стрес за кратък период от време, например забиване в задръстване), пулсът ви ще се увеличи и кръвоносните съдове, водещи до големите мускули и сърцето, ще се разширят. Това води до увеличаване на обема на кръвта, изпомпвана в тялото и повишава кръвното налягане. По време на стрес кръвта трябва да тече бързо в тялото (особено в мозъка и черния дроб), за да помогне за осигуряването на енергия за тялото.
Също така, когато сте подложени на хроничен стрес (стрес за дълъг период от време), пулсът ви ще се увеличава постоянно. Нивата на кръвното налягане и хормона на стреса също ще се повишават непрекъснато. Така че, хроничният стрес може да увеличи риска от развитие на хипертония, инфаркт или инсулт.
В храносмилателната система
Когато сте под стрес, повишеният пулс и дишането могат да раздразнят храносмилателната ви система. В крайна сметка може да ядете повече или по-малко от обикновено. Риск, който имате киселини в стомаха, киселинен рефлукс, гадене, повръщане или болка в стомаха също се увеличава. Стресът също може да повлияе на движението на храната в червата, така че можете да изпитате диария или запек.
В скелетната мускулна система
Мускулите ви ще се стегнат, когато сте под стрес и след това се нормализирате, когато сте се успокоили. Ако обаче сте подложени на силен стрес, тогава мускулите ви нямат време да се отпуснат. И така, тези напрегнати мускули ще ви накарат да изпитвате главоболие, болки в гърба и болки в цялото тяло.
На репродуктивната система
Стресът също има ефект върху вашата сексуална възбуда. Може би сексуалното ви влечение ще намалее, когато сте в хроничен стрес. Въпреки това, мъжете произвеждат повече от хормона тестостерон по време на стрес, който може да увеличи сексуалното желание в краткосрочен план. Ако стресът продължи дълго време, нивата на мъжкия хормон тестостерон ще започнат да намаляват. Това може да попречи на производството на сперматозоиди, което води до еректилна дисфункция или импотентност.
Междувременно при жените стресът може да повлияе на менструалния цикъл. Когато сте под стрес, може да имате нередовни менструални цикли, да нямате менструации изобщо или да имате по-тежки менструации.
В имунната система
Когато сте под стрес, тялото ви стимулира имунната ви система да работи. Ако стресът, който изпитвате, е временен, това ще помогне на тялото ви да предотврати инфекция и да заздрави рани. Въпреки това, ако стресът се появи за дълго време, тялото ще освободи хормона кортизол, който ще инхибира освобождаването на хистамин и възпалителния отговор за борба с чужди вещества. По този начин хората, които изпитват хроничен стрес, ще бъдат по-податливи на заболявания, като грип, обикновена настинка или други инфекциозни заболявания. Хроничният стрес също удължава възстановяването от болест или нараняване.