Съдържание:
- Привличане на тълпата
- Теория 1: Членовете на тълпата обикновено не са себе си
- Теория 2: Членовете на тълпата насърчават солидарността
- Теория 3: Тълпа срещу други хора
- Социалният и икономически произход също имат значение
Все още е силен споменът за това как демонстрациите и безредиците от 98 г. опустошиха страната, след като Сухарто обяви оставката си от президентството. Или как наскоро се случи бунтът между таксиметровите шофьори, които се сблъскаха с шофьори на транспортни услуги, базирани на приложения, причинявайки блокади на пътищата и голям брой ранени жертви.
Дали това е демонстрация, довела до мащабни бунтове, или тълпа от хора, заети да вземат закона в свои ръце, докато къпят престъпници, никой не знае какво точно подхранва това опустошително поведение. Това продукт ли е на младежта, която просто иска да претендира за правата си, или е просто чист радикализъм?
Публиката и жертвите на безредиците обаче ще направят лични заключения, за да се опитат да разберат причините за масовата свирепост. Има ли рационална научна гледна точка, за да се разбере какво е предизвикало размириците?
Привличане на тълпата
Тълпата е нещо, което винаги привлича вниманието. Само си представете, където и да се намирате, всеки път, когато видите голяма група хора, обединени в тълпа, определено ще ви е интересно да разберете какво се случва и да се присъедините към тълпата. От една страна, тълпата се разглежда като нещо необичайно, нещо „заразно“, дори нещо страшно. Но в същото време на тълпата също се гледаше с трепет и очарование.
Да бъдеш част от голяма група хора, било то на футболен мач или рок концерт, може да бъде уникално изживяване. Колко от нас несъзнателно са пляскали с ръце или са викали подигравки, защото околните са правили същото, въпреки че не сме знаели какво всъщност се случва. Това странно колективно групово поведение се изучава в област на социалната психология, известна като „психология на тълпата“.
Теория 1: Членовете на тълпата обикновено не са себе си
Най-важният момент на поведението на тълпата, особено при бунтове, е, че то се случва спонтанно и е фундаментално непредсказуемо. Според тази теория, когато са в група, нейните членове стават анонимни, лесно се влияят, са склонни да бъдат послушни и / или да си затварят очите за това, което другите членове правят в групата. Те също така ще изглежда да загубят идентичността си, така че те несъзнателно да се държат по начин, който всъщност противоречи на личните норми.
Това е, което кара много хора да се всмукват в масите и да следват всякакви идеи или емоции от лидера на групата, дори ако тези емоции могат да бъдат разрушителни. В тълпата хората просто имитират това, което виждат, без да се замислят.
Теория 2: Членовете на тълпата насърчават солидарността
Проблемът е, че основната идея на теорията за психологията на тълпата е доста остаряла и е трудно да се използва като еталон в съвременността. Историческите и психологическите изследвания показват, че в групи и тълпи членовете обикновено не са анонимни, не са загубили самоличността си или са загубили контрол над поведението си. Вместо това те обикновено действат като групова същност или социална идентичност.
Тълпата действа по такъв начин, че да отразява културата и обществото; формирани върху колективното разбиране, норми и ценности, както и идеология и социална структура. В резултат на това събитията на тълпата винаги имат модели, които разкриват как хората възприемат своята позиция в обществото, както и тяхното чувство за добро и зло.
Противно на убеждението, че масите действат сляпо, теорията на Клифорд Стот от Университета в Ливърпул, цитирана от Live Science, класифицира колективното поведение на тълпата като Разработен модел на социална идентичност, който гласи, че всеки индивид в тълпата все още държи своите лични ценности и норми и все още мисли за себе си. Въпреки това, на върха на съответните им индивидуални идентичности, те също така развиват спешна социална идентичност, която включва групови интереси.
Е. П. Томпсън, експерт-историк на теорията за поведението на тълпата, цитиран в The Guardian, твърди, че в свят, в който малцинствата са склонни да бъдат подчинени, вълненията са форма на "колективно договаряне". Поне според бунтовниците техният проблем се е превърнал в същия проблем за мнозинството и следователно мнозинството (полиция или правителство) е било длъжно да реши пренебрегнатия преди това проблем.
Бунтовете обикновено се случват, когато една група има чувство за солидарност относно това как към тях се отнася несправедливо от друга и те виждат колективната конфронтация като единствения начин за поправяне на ситуацията. Всъщност, с групите хората се оправомощават да създават социални движения, за да обърнат нормалните социални отношения.
Теория 3: Тълпа срещу други хора
В тълпата хората могат да действат по набор от групови разбирания, но действията на всеки човек ще бъдат интерпретирани по различен начин от хора извън групата.
Когато хората извън тази група имат по-голяма сила да интерпретират действията на тълпата (например демонстрантите се възприемат от полицията като отделени от обществото и представляват опасност за социалната структура), това може да доведе до участници в тълпата в невъобразима ситуация. Освен това полицията успя да наложи това разбиране на тълпата чрез усилия за спиране на всички демонстрационни дейности на всяка цена, предвид превъзходните технологични и комуникационни ресурси на полицейския апарат.
Поради усилията им да заглушат акцията и тъй като на тях се гледа и като на враг на обществото и на потенциална опасност, дори демонстрантите, които първоначално са извършили мирни действия, ще започнат да работят заедно за борба с това, което те виждат като потисничество. Членовете на масите се чувстваха застрашени и реагираха бурно, за да запазят групата си. В допълнение, в резултат на същия опит от страна на полицията, отделни малки групи сега се възприемат като част от общата група, но с по-интензивен радикален елемент на групата и основни мотивации, които могат да се различават от основната група. Някои са политически мотивирани, някои искат да се присъединят към грабежите, докато други просто искат да участват в разрушително поведение без основателна причина. Така че е трудно да се теоретизира за едно и също поведение, което се причинява от много различни импулси.
Това разширение на групата, заедно с чувството за солидарност, което се очаква и се получава сред членовете на групата, предизвиква чувство за самоуправление и желание да предизвика полицията. Това предизвикателство се възприема от полицията като акт на потвърждение на първоначалните им възприятия и в крайна сметка ги кара да увеличат контрола и властта над тълпата. С този модел тежестта на бунтовете ще се увеличи и ще бъде устойчива.
Социалният и икономически произход също имат значение
Стот посочва, че поведението на тълпата при бунтове е само един от симптомите на основен проблем. Масовите плячкосвания и изгаряния по време на паричната криза от 1998 г. например демонстрираха обществен гняв от икономически дисбаланс или липсата на справедливи възможности за обществото.
Саймън Мур, изследовател от Изследователската група за насилие и общество в Университета Кардиф, Уелс, твърди, че има един определящ фактор, който може да обедини всички размирици, а именно схващането, че те идват от нисък социален, икономически и политически статус. В своето проучване Мур установява, че ниският икономически статус (по-неадекватен във финансово отношение от останалите хора в същия район), а не реалната бедност (дефинирана като неспособност да плати за нещата, от които се нуждаете) причинява страдание. Заедно със страданието, ниският самостоятелен статус в обществото води и до враждебност. Според Мур ниският статус насърчава стреса, който се проявява под формата на агресия.
